Сценарист: Бък Хенри

Режисьор: Бари Левинсън

В ролите: Ал Пачино, Грета Геруиг, Кира Седжуик, Чарлс Гродин, Даян Уест

 

    Да посветиш живота си на актьорската професия, означава да живееш винаги в пространството между реалността и фикцията. Някога обичан от всички актьор, сега клонящият към 70 Саймън е изпаднал в забвение буквално. След като се хвърля в оркестрината насред представление, той изпада в силна депресия, стигаща почти до деменция, довела до пребиваване в психиатрия. След изписването си се заклева, че изоставя актьорството, но той винаги играе. Едва когато започва неочаквана връзка с доста по-младата Пегийн – дъщеря на негови приятели и до момента лесбийка - той сякаш се връща в реалността.  Тази изпълнена с черен хумор екранизация ни кара непрекъснато да се питаме кое от представеното на екрана се случва в действителност и кое е продукт на плодовитото въображение на Саймън. А Пачино е в стихията си като ранимия, смаян и все пак очарователен герой. Какво ще се случи с главните герои – ще дочакат ли щастливата развръзка или все пак адът за тях няма да свърши? Екранизацията ни дава отговор на този и още много други въпроси.

    Ал Пачино за пореден път демонстрира отличния си талант и качества, изигравайки перфектно своята роля. Ето защо зрителите могат да очакват от Серпико да бъде в стихията си по убедителен начин. Макар и вече в напреднала възраст, добре познатата ни кино легенда не спира да ни изненадва с майсторската си игра. Даян Уест ще бъде един от екранните партньори на Пачино, на която се доверява Бари Левинсън за продукцията си. Реалността често се размива често в представите на всички онези хора, които са посветили живота си на сцената. Неслучайно голяма част от тях изпитват носталгия и не са щастливи в личния си живот. Това се дължи на постоянната меланхолия, която изпитват от изиграването на различните роли.